Градят екокъща по стар дюлгерски обичай

неделя, 25 април 2010 г.

Един чудак на средна възраст прави любопитен експеримент.Арх. Георги Георгиев е собственик и автор на натуралния дом в с. Чифлиците.

ГАЛЯ ПЕТРОВА

5 Декември, 2008 

Снимкa: Авторът

Арх. Георги Георгиев е щастлив с дома, който си строи на едно от най-магичните места в страната - под белоградчишката скална корона.

Снимки: АвторътНа тази преса изпод двете ръце на Георги излиза всяка тухла за градежа.

Тухла по тухла, направени от глина и слама - кирпич, се гради къщата край с.Чифлиците.

Арх. Георги Георгиев показва макета на своята екокъща.

Cтранна къща се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците - в сърцето на Предбалкана, в едно от най-красивите места в страната - под уникалната белоградчишка скална корона.Постройката с право впечатлява всеки, който я зърне, а историята й е повече от необичайна. Домът, който си строи сам, с двете си ръце,архитект Георги Георгиев от София, се гради по стар обичай - само с природни материали, екологично чисти.Арх. Георгиев е роден във Велико Търново. След като решил да започне експеримента, една година обикалял страната, за да избере мястото на своята особена къща. Кръстосал Странджа, Еленския балкан и накрая дошъл в Белоградчишко, край село Чифлиците. Мястото му показал неговият кум и кръстник Кръстан Каракашев."Хареса ми и реших, че съм намерил точното място, което отговаря на моите изисквания - красива природа, подходяща глина. Въобще магическо място", споделя Георги Георгиев. "После разбрах, че имам и още едно предимство - районът не е земетръсен. А това е важно за моята конструкция на къщата. Като начин на строителство тази конструкция официално не е регистрирана в земетръсния ни правилник за строителство. И най-важното - в този девствен край се чувствам чудесно", словоохотливо обяснява той.За него това строителство е един експеримент. Иска да съгради къща със собствените си ръце и труд, да докаже, че може да има и екологично строителство. "Засега обаче краят е неизвестен", признава Георгиев, но това не го притеснява. Всичко се прави само от естествени материали - камък за основите, глинени тухли (непечени - кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновеното здание е негов. Показва ни макета - странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева.Основното помещение в къщата е дневната. В нея архитектът е предвидил кът за кухня, кът за почивка с телевизор и легло. Оригинално е и мястото, отделено за работа, до което се стига по вътрешна стълба.Промушвам се между подпорите - над нас работниците редят гредореда на покрива, и влизам в изграденото вече помещение. "Това ще е спалнята", гордо се хвали архитектът. Изумяват идеално гладките кирпичени стени и дебелината им - около 80 сантиметра. Виждайки изненадата ми, Георгиев обяснява: "Тухлите правим на място с преса. Ползваме глината, изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В тухлите за прозореца сме добавили и малко перлит, за да са по-леки. Но и перлитът е естествен материал."В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини."При строежа експериментираме и някои позабравени архитектурни форми - правим сводове и арки", разказва Георгиев. Експериментът, с който се гордее, са изградените вече сводести тавани на спалнята, които са направени без кофраж. Гради се много бавно, тухла по тухла, докато се заключи строежът отгоре. Накрая дори, уверява ни Георгиев, е изпробвал с голямо натоварване - 430 кг на квадратен метър, стабилността на иззиданото. Нищо не помръднало.Другият експеримент, който предстои да направи, ще е изграждането на купола в банята, който той ще направи пак без кофраж, със същите кирпичени тухли.До идеята за подобно строителство архитектът стигнал, след като видял аналогично нещо по света и се заинтересувал, за да задоволи любопитството си. "Такова строителство има на много места - от Финландия, Англия, Германия и Индия, та чак до Австралия. Подобни къщи се градят и в САЩ", разказва Георгиев. Естествено това строителство не е масово, то е бутиково. Позволяват си го само хора от средната класа и малко над нея. "Избират това строителство, защото предлага по-здравословен начин на живот", обяснява той.

.

Скъпо ли е това строителство

“B САЩ и другаде по света то е в пъти по-скъпо от обикновеното. В България все още е "на кантар" с общоприетото, въпреки че всичко се прави на ръка", обяснява Георгиев. "Но пък материалите са безплатни. Дори за покрива ползваме греди от съборени сгради, които се почистват, обработват, дава им се още един цикъл на живот", допълва той.Архитект Георгиев е започнал да строи уникалната си екологична къща миналото лято. До края на тази есен трябва да бъдат завършени основният градеж и покривът. Така на практика постройката в Чифлиците ще бъде втората завършена подобна сграда в България, т. е. изградена изцяло от естествени материали. Такава има само още една в страната ни - построена е в Лещен, близо до Гоце Делчев. Известна е като "Къщичката на Флинстоун". Как ще нарекат хората тази над Чифлиците, още не се знае.

.

Среща на два свята

Tова, че всяко нещо в екокъщата е докоснато от човешка ръка - от глината на тухлите до чимовете на покрива, сякаш дава особен дух във всичко, на вложеното в градежа. "Домът сякаш живее свой живот, но този живот е и моят", не скрива вълнението си арх. Георги Георгиев.Край поляната в Балкана, под красивите уникални Белоградчишки скали, край скътаното село Чифлиците продължава да кипи усилена работа. И всеки, който по някакъв начин се е докоснал до новия градеж, си тръгва оттам с чувство на завист към този архитект-чудак, който не след дълго ще заживее тук в два свята едновременно - в 21-ви век и в Средновековието.

.

Предимствата да живееш така

Дебелите глинени стени са много хигроскопични. През "мокрите" есенно-зимни дни поемат влагата от въздуха, в сухите през летния сезон я изпускат обратно. "В Германия в продължение на една година са правени опити в такава къща", пояснява Георги. Оказало се, че влажността вътре през цялата година е еднаква - 50 процента , плюс-минус 1-2. Влажност, която се поддържа в големите музеи и галерии по света и се постига с много скъпи съоръжения. Такава къща предлага изключително здравословна среда за живеене, особено за астматици или хора, страдащи от алергични или ревматични заболявания.Другото предимство на това строителство е, че един ден, когато следващите поколения решат да съборят постройката, няма да имат проблем със строителните отпадъци. Зидовете ще се върнат пак в земята, откъдето са дошли, и тук отново ще стане същата поляна, каквато някога е била. 

Източник: politika.bg